Археология

Карел Шкорпил е първият археолог, който прави разкопки през 1899 г. в района. Запазена е крепостна стена с дължина 200 м, височина на места до 3 м и средна дебелина 1, 80 м. По външната й страна са локализирани пет кръгли кули, а в източния край са пристроени една правоъгълна и една триъгълна кула.

 Крепостта вероятно е изградена през V – VІ в. като северен страж на варненския залив и е била изоставена през първото десетилетие на VІІ в. по времето на аварските и славянски нашествия.

 По време на Второто българско царство ХІІІ – ХІV в. в малкия залив се обособява отново неголямо пристанище, свързано с търговията с италианските градове – републики. Жителите се занимавали главно с морска търговия, износ и снабдяване на околностите с различни продукти, кожи внос от руските княжества, абанос и слонова кост от Египет и Венециански порцелан.

 Крепостта е спомената покрай обсадата на Варна през 1367 г. По време на разкопките в складовите помещения са открити тези и множество други следи от стоки, огромен брой средновековни монети, сред които много византийски, български, на епирски, влашки, молдовски, кримо-татарски, османо-турски и мамелюкски от Египет и английски от 14 век. В Месемврийска хроника се споменава за нападение на татарите през 1399 г. Крепостта остава оживен търговски център, може би най-големият в областта след Варна до нахлуването на османските турци, когато наред с Варна и околните градове е изравнена със земята, а населението поголовно изклано, за което свидетелстват следите по  откритите мъжки, женски и детски скелети. Просъществувала е до началото на XV век (последните открити монети са от 1404 г.), когато била разрушена.

  При строежите в резиденцията са намерени археологичеси находки от дълбока древност - фрагменти от сечива, керамика и украшения, както и зидове от римска вила или римска пътна станция. Открити са и множество антични и средновековни монети, както и некропол от късноантичното римско селище от 4-5 век, известно като Кокодива.
 Работи се по проект за експониране на крепостта и създаването на музейна експозиция в резиденцията, включваща част от най-представителните археологически находки.