Дворец Евксиноград

По време на царуването на Иван Александър (1331 - 1371) Венеция и Генуа правят постъпки пред България за право на достъп в българските пристанища на Черно море. Венеция първа успява да сключи договор с България и венецианците остават на българския пазар с център Варна. В града се заселват много от тях и се обособяват в отделен квартал край пристанищната част на града. Почти веднага след Венеция, Република Генуа също успява да се договори с България, но не толкова успешно. Българските власти, свързани вече с Венеция, не се отнасят много благосклонно към Генуа, въпреки че не отказват достъп. По неволя генуезците са принудени да създадат свое пристанище и свой квартал извън стените на града. Наричат го Кастрици. Това е районът на днешния дворец Евксиноград и на курорта “Св Константин”, а пристанището е най-северната точка на Варненския залив и е естествено защитено от северните ветрове. Крепостта е отбелязана в много западноевропейски морски карти и портулани от ХIII-ХVIII в.

Днес, 132 г. след построяването си, комплексът със статут на правителствена резиденция, разполага с обща площ от 900 дка. От тях 550 дка заемат дворецът и парка, обявени за паметник на културата от национално значение. Останалата част включва стопански постройки, оранжерии, изба, лозя, пристанище, плажове и пр. Извън чисто резидентните си функции, Стопанство “Евксиноград” представлява неразделна част от културно-историческото наследство на страната ни, което до голяма степен определя дейността на институцията. В контекста на новите европейски приоритети, през последните години, усилията на ръководството са насочени към разработването и изпълнението на дългосрочна програма за реставрация, опазване и развитие на комплекса. Една от основните цели е съхраняването на историческото ядро в неговия автентичен вид и адекватното му развитие и вписване в съвременната среда с оглед настоящите приоритети на стопанството.

Прочети още