Крепостта "Кастрици"

В югоизточния край от територията на Евксиноград, върху малкия нос „Св. Яни” още през късната античност (ІV – V век) възниква пристанищно поселение, което впоследствие през Средновековието ще се превърне в град, развиващ активно мореплаването и търговията. Затова той ще присъства върху доста морски карти от ХІV до ХVІІІ век, въпреки че през последните две столетия едва ли вече е съществувал, а след ХV век вероятно от него е останало само пристанището и евентуално малко стражево укрепление. Имената, с които е отбелязван върху тези портулани е в различни модификации Кастрица, Катрици, Катричи, Кетрици, Кастризи, Кастро, Кастри, Кастра, Катриа и др., производни от гръцкото кастро, т.е. крепост В някои от тях, датиращи от ХІV и ХV век има и описания къде се е намирало това пристанище, които точно го локализират северно от Варна. Има автори, които отъждествяват този град с прословутата Карвуна, столицата на Добруджанското деспотство, преди Калиакра, но това е малко вероятно.

В хрониката на Калимах за похода на крал Владислав ІІІ Ягело (1434 – 1444) към Варна в 1444 година, северно близо до града е  посочена крепост под името Макрополис (т.е. Голям град), зад което несъмнено се крие това на Кастрици, тъй като друга в това направление е нямало.

Според законника за пристанищата по Северното Черноморие на султан Сюлейман І Кануни (1520 – 1566), селището, или най-вероятно само стражева крепост, е продължавала да съществува като пристанищна, под името Керсич, за да изчезне напълно през следващите столетия.

През ХІХ век руините на крепостната стена все още са били ясно очертани и затова местността, заради голяма раздвоена скала навлизаща от нос „Св. Яни” в морето носела името „Чатал таш калеси”. А по името на носа е била наричана още „Ай (Агиос, Свети) Яни Калеси”, т.е. Крепостта „Св. Яни”.

През 1899 година Карел Шкорпил извършва първото проучване на крепостта, като изчертава окомерна скица, измерена в крачки и прави два шурфа – на портата и в северозападния край на крепостната стена. Тогава все още стената към морето не е била изгребана във връзка с брегоукрепителните работи от 1903 – 1910 година и най-вече в наше време, и Шкорпил обозначава мястото и на пристанищната порта, която се явява в края на улицата разположена между храмовия  (вер. манастир) и по-малката от двете южни страноприемници. Нещо което логично кореспондира с морската търговия, като основа на икономическия живот на селището. Най-вероятно и самата черква е била посветена на „Св. Николай Мирликийски”, като патрон на мореплавателите и търговците. Възможно е и установените в и до черквата погребения да са били на загинали в морето, или починали при престоя си в Кастрици чужди моряци и търговци.

Първите вече реални данни за устройството на средновековния укрепен град датират от периода 2004 – 2011 година, когато ежегодно се провеждат разкопки под ръководството на проф. д-р Валентин Плетньов, директор на Варненския музей. Разкрита е голяма част от северната обърната към сушата крепостна стена в дължина над 200 м, която е с дебелина от 1,80 до 2,00 м и съхранена на височина до 3,00 м. По нея са разположени 5 кръгли ¾  бастионни  кули с диаметър около 3,5 м, а в източния край е добавена още една правоъгълна (4,00 х 4,50 м) и една по-късна османска триъгълна. В тази зона от града наличието на втора по-тънка стена, навлизаща перпендикулярно на главната навътре към обитаемото пространство, подсказва, че малката градска площ оградена между двете стени е вероятно на цитаделата. Именно тя е укрепявана допълнително с кули, в това число и с триъгълнния бастион, което пък означава, че тази част е била използвана от османците през ХV – ХVІ век. Впрочем това се случва и с крепостта на Калиакра и други от черноморското и дунавското крайбрежия. А тези доста островърхи устойчиви на артилерийски обстрел бастиони, познаваме от османската фортификация на ХV век, например на Шумен и Калиакра.

От запад пък в ъгъла между северната и по-късно проучената западна стена, където първоначално е имало вътрешна кръгла кула, впоследстие е бил издигнат четиристенен донжон, по-късно доукрепен от всичките си страни с външен каменен кожух с наклонени стени върху трамбован землен насип. Възможно е този кожух предназначен за защита от артелерийски обстрел, да датира също от ХV век, когато крепостта все още е имала някакво значение, вече за османската отбрана на черноморските брегове. Самия донжон обаче е предосмански, защото на най-долното му ниво остатъците от стенописи подсказват, че тук е имало параклис.

Има запазена част и от един крепостен зид, издигнат в близост с донжона, перпендикулярно на западната стена, обърната към морето. Несъмнено това е остатък от защитна преграда на някогашното пристанище срещу нападение откъм днешния плаж в залива. Плетньов твърди, че не е открил данни за наличието на кула в неговия край до някогашната линия на морето, която преди наличните днес насипвания е била доста по-близо до крепостта, според плана на Шкорпил, на не повече от 7-8 м.

Стените на крепостните съоръжения са градени с дялани лицеви квадри и имплектон между тях, споени с розов хоросан. Само стените на донжона са зидани на глинен разтвор с изравнителни дървени сантрачи и заради това може да се счита, че не е била много висока – вероятно около 14 м.

Главната крепостна порта широка 3 м, е фланкирана от две от кръглите кули от северния крепостен зид. От двете й страни има удебеляване на стената, определящо наличието на масивно засводяване над входния проход с бойна площадка над него, до който може би са извеждали каменни стълби от двете й страни. При тази широчина на тунела е възможно освен портата да е имало и катаракта.

Между двете най-западни кръгли кули е имало второстепенна градска порта, която впоследствие е била зазидана.

В разкопаната площ от града ясно се очертава уличната мрежа, като на места са запазени и части от настилки от каменни плочи и едър калдаръм.Тук са разкрити малката еднокорабна черква с по-късни вероятно манастирски постройки и четири издължени в план страноприемници разположени по двойки с късите си страни от двата края – северен и южен, на малко площадно уширение, успоредно на улиците свързващи пристанищната с второстепенната градска порта. Останалите основи са на жилищни сгради.

Черквата, която претърпява няколко строителни периоди от енорийска с прилежащо малко гробище, може би предназначено за починали моряци и пътници до изглежда манастирска (или метошка), е градена с ломен камък на калов разтвор и поради това вероятно не е била покрита с масивен каменен свод, а с дървен покрив върху който е лягала хидроизолация от тънки аспидни, не много големи плочи, каквита са открити при разкопките навсякъде по пода. Намерени са и части от изгнили греди със слабо сечение вероятно от покривната конструкция.

При останалите постройки изглежда покривната изолация, не е била с плочи или керемиди, каквито въобще не са откривани, а от дъски, отпечатъци от които са разкопани в не малко количество. Намерени са и отпечатъци от плетарки в парчета глинени обмазки, което предполага, че там където е имало горни етажи, те са били изградени с фахверк и обмазани двустранно с глина плетаркови стени. Една строителна система добре позната ни от запазени образци по българските земи, датиращи от ХVІІ – ХІХ век. При разкопки и из други градове, например на Царевец също са откривани отпечатъци от плетарки в глинени обмазки.

От монетните находки от разкопаните селищни части, последните от времето на емир Сюлейман, са били сечени в 1404 година. Следователно може и да се предположи, че градът е бил постепенно изоставен скоро след тази дата. Но пристанището и най-вероятно донжона като охраняваща го кула, или пък по-скоро цитаделата, която предстои да бъде разкопана,в ролята на малка стражева крепост, са продължили да съществуват до към ХVІ век. Допълнителното укрепяване на цитаделата с триъгълния бастион, както това става и в Калиакра, като че ли подсказват, че втория вариант е по-достоверен, т.е., че именно тя е била превърната в пристанищна стражева крепост. Вероятно затова в полската хроника на Калимах се упоменава, че в 1444 година на това място е  имало някакво укрепление наречено от него Макрополис, а не само стражева кула. По времето на Сюлейман І, то обаче носи отново един от именните варианти на Кастрици, а именно Керсич. Отбелязано е в „Закона за пристанищата” (глава 36), редом с Варна, Балчик и Мангалия.

Дворец „Евксиноград“ и прилежащия му парк са отражение на българската история, носи отпечатъците на българските владетели след Освобождението, и впечатлява българските и чуждестранни туристи с УНИКАЛНОСТТА си.